Нощта не е сляпа
Нощта не е сляпа, тя вижда,
има хиляди очи тъй зорки
и остри стрели да пробожда.
Нощта не е няма, тя вика,
стаената болка в душата
да бъде сама тя не иска,
търси във болката яма.
Там да се сгуши самотна,
там да стене ридае,
където е минала рана
кърви и после умира.
има хиляди очи тъй зорки
и остри стрели да пробожда.
Нощта не е няма, тя вика,
стаената болка в душата
да бъде сама тя не иска,
търси във болката яма.
Там да се сгуши самотна,
там да стене ридае,
където е минала рана
кърви и после умира.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
