Романтик (Христо Костов)
403 16193
17 нояб. 2006 г., 23:43

Нощта си отива 

  Поэзия
984 0 19

Нощта си отива,
страстта не
угасва,
телата в
прегръдка се
вият възбудени.
И нямат насита
за нежно докосване,
и нямат насита
за обич душите ни.

Във утрото слънце

изпраща лъчите си,

рисунки рисува,

усмихва стените,

погалвам те с устни

в целувки изтръпнали

и с обич те гледат

блестящи очите ми.

Нощта си отива,

а ние се любим

със нежност се милват

въздишки, лъчи

сърцата играят

във ритъм любовен

и слънцето гледа

с искрящи очи.

Нощта си отива,

прошепват се думите

изказани с толкова

обич в гласа,

остават във нас

като нежно докосване

на малка, блестяща,

щастлива сълза.

 

Написан по стиха на kity  „ Среднощно”

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??