Нощта си отива
Нощта си отива,
страстта не
угасва,
телата в
прегръдка се
вият възбудени.
И нямат насита
за нежно докосване,
и нямат насита
за обич душите ни.
Във утрото слънце
изпраща лъчите си,
рисунки рисува,
усмихва стените,
погалвам те с устни
в целувки изтръпнали
и с обич те гледат
блестящи очите ми.
Нощта си отива,
а ние се любим
със нежност се милват
въздишки, лъчи
сърцата играят
във ритъм любовен
и слънцето гледа
с искрящи очи.
Нощта си отива,
прошепват се думите
изказани с толкова
обич в гласа,
остават във нас
като нежно докосване
на малка, блестяща,
щастлива сълза.
Написан по стиха на kity „ Среднощно”
© Христо Костов All rights reserved.
