23 янв. 2019 г., 00:05

Носталгия

868 1 0

Не ми омръзва всяка зима
в мечтания да се потапям по снега.
И пак съм там, където споменът ми стига...
От първите снежинки ми порастваха крила 
и нямаше в притихналото село земна сила,
която да ме спре на топло у дома.

В кристалчета замръзваше дъхът ми.
Ботушки топли нямах, но това не бе беда.
И мокри бяха мойте ръкавички- дружки,
що баба ми плетеше с обич на ръка.
Цял ден тя с двете куки- две чевръсти гарги 
кълвеше пухкавата прежда на  кълба.

Обичах преспите и с топки снежни да се бия,
а днес с въздишка спомените бели влача
и искам като в топло одеало да се сгуша в тях.
Че днес снегът в града е непосилна фобия
и май харесва ми да му се радвам само
от запотения прозорец у дома.

Не ми омръзва всяка зима
да се завръщам с мъничко тъга 
отново в палавия и далечен детски спомен. 
А днес снегът белее вече само в моята коса.
Светът е друг. След толкова красиви бели зими

защо все търся детското с очите на жена...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Санд Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...