Носталгия.
В тревите на безбрежните поля,
нагазих в лунна вечер, звездна
и щом ми замириса на трева,
аз сред сеното спрях се, да поседна.
Във мислите – далече се отнесох,
във спомените от живота – млад,
със порива на вятъра донесох,
любими образи от позабравен свят!
Как спомних си за класовете златни,
за ноктите ми в черната земя,
и за момичето с очите необятни,
подкянящи ме за любов в нощта!
Разбрах, изгубил бях следите
на майчината, земната ми гръд,
самотна беше песента и на щурците,
а пътят – непознат, обратен път…..
08.06.2015 г. Влад.Нед.
© Владислав Недялков Все права защищены