vladetoned (Владислав Недялков)
316 6481
Jun 8, 2015, 12:02 PM  

Носталгия. 

  Poetry » Other
833 0 16

Носталгия.

 

 

В тревите на безбрежните поля,

нагазих в лунна вечер, звездна

и щом ми замириса на трева,

аз сред сеното спрях се, да поседна.

Във мислите – далече се отнесох,

във спомените от живота – млад,

със порива на вятъра донесох,

любими образи от позабравен свят!

Как спомних си за класовете златни,

за ноктите ми в черната земя,

и за момичето с очите необятни,

подкянящи ме за любов в нощта!

Разбрах, изгубил бях следите

на майчината, земната ми гръд,

самотна беше песента и на щурците,

а пътят – непознат, обратен път…..

 

 

08.06.2015 г. Влад.Нед.

© Владислав Недялков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И благодарността ти вълнува, Владиславе!!!
  • Благодаря ти, Руми! Отново не си пропуснала да прочетеш и оцениш. Това ме радва истински, а Рени ме е оценила толкова високо, просто нямам думи, благодаря ти, за мен това е голяма чест да получа такава оценка от творец, като теб ,Рени! Дано да я заслужавам.....хубав ден и на двете Ви! Поздрави от мен!
  • Носталгия по нещо истинско, но вече отминало...
    Влади, пренесе и мен сред красивите поля и златните класове, а за мириса на трева, просто не мога да опиша това чувство! Видях една идилия, която ти си подредил! Тъжно е, когато обратния път е непознат, изгубил се някъде там, във времето! Поздравявам те най-сърдечно!
  • Владиславе, винаги те чета с удоволствие! Висока, класна поезия твориш!
    Имаш моето възхищение!!!
  • Благодаря ти, Белла, за критиката, която ми отправяш, за мен тя е трижди по - важна! Смисълът на "непознатия обратен път" е, че колкото и да е вървян и познат всъщност, няма как лирическия да се върне обратно по него, образно казано, но ти може би си права за "недомислието ми".

    Поздрави от мен!
  • Благодаря на всички Ви, Ваня, Зара, Стойна, Елица, Диана!
    Благодаря Ви, че оценихте текста ми, че коментирахте, за мен това е безкрайна награда, трогнахте ме!
    Пожелавам Ви едни светли, предстоящи дни, изпълнени с много позитивни емоции и поводи за усмивки.
  • Красиво споделени човешки чувства...
    Харесах изчистения изказ и силните внушения.
    Поздравявам те, Влади!
  • Освен красивата носталгия в стиха се долавя един плах копнеж, който ме очарова..
  • Какво великолепие е нощта с любимия човек, там под звездите всред мириса на окосена трва...
    Разбираема е тази носталгия по толкова красивото преживяване!
    Много, много ми хареса!
    Поздравявам те!
  • Чудесна творба, Владиславе!В нея действително носталгичното чувство възкръсва при допира с живата картина на отминалото ценно за тебе време.Носталгия по земята, по обработваемата почва, която изпълва с пръст вече деликатните ти нокти.Носталгия по златните житни класове и
    очите на влюбеното момиче. Лиричната ти душа с болка възприема позабравената песен на щурците.
    Заглавието на творбата ти от началото до края на прекрасното ти стихотворение простира носталгичната си нотка. Браво!
    Поздравявам те и те оценявам най-високо!
  • Страхотни стихове,направо се просълзих
  • Благодаря ти, Радка, за толкова високата оценка, която ми даваш!
    Пожелавам ти, хубав ден и само успехи!
  • Уникално красив стих Владислав! Бях с теб до сеното, помирисах тревата и видях безкрая в очите на твоето момиче!Усетих тъгата, самотата и страхът от непознатия път! Прекрасно! Благодаря ти за насладата, която ми достави допускайки ме в твоя свят!
  • Благодаря ти, Младене!
    Нямам думи за коментара ти, толкова задълбочено си вникнал и почувствал........настина поздравявам те от все сърце, приятелю!
    Хубав ден и успешна седмица ти пожелавам!
  • Красива лирика...
  • Изчистена докрай лирика. Определено умееш да предаваш чувството си на читателя 1:1, Владиславе. Това е сериозно поетично умение. Сякаш пред мен изникна призрачният образ на "момичето с очите необятни" /великолепна характеристика на очите на любимата, която не се спомням да съм срещал преди/ нагазило сред "тревите на безбрежните поля" в лунната вечер, което там - пред купата сено до "класовете златни" е готово да дари любовта си. Постигнатият драматичен нюанс във финалните 4 реда, само подсилва усещането за сладко нагарчащия спомен от тази любов:

    "Разбрах, изгубил бях следите
    на майчината, земната ми гръд,
    самотна беше песента и на щурците,
    а пътят – непознат, обратен път..."

    В тази обратност се крие своебразна троичност - надеждата за повторно случване, или невъзможност за повторно сбъдване, а може би дори и истинска неизвестност.

    От мен най-висока оценка за творбата ти и пожелание да ни радваш с извисената си душа, която умее да прелива най-доброто от себе си върху белия лист!
Random works
: ??:??