Носталгия
Златната есен преминава
и тъжни спомени навява,
всяка мечта осуетява,
празнота в сърцето ми оставя..
Зимата се точи да смразява,
да затвори всеки в себе си,успява.
Снежни преспи скоро ще се трупат,
а някои сърца дълго ще тъгуват..
Носталгичният мрак във мен
нараства със всеки изминал ден,
празничните такива дори
ме карат още-по силно да боли..
Да боли и да ранява
и ничия близост не ме утешава,
щом твоята липса се усеща,
душата ми с ада се среща..
Моите чувства само как тежат,
раните в душата ми вечно ще кървят,
копнеж и мираж ще си останеш ти,
през всеки един сезон - помни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антонина Все права защищены
