7 февр. 2008 г., 11:50

Носталгия по детство

1.7K 0 30
Какво е детството? Това е
навред узряло, слънчево поле,
набързо счупена във камък диня,
прежурените бузки на дете.


Филията със мас и мерудия,
ръкав разкъсан и кървящи колена
и номерца - наместо кръв (със сок от вишна) -
тревога от... наужким пукната глава.


Горещо-летен захарен памук,
полепващ по нослето и устата
и тръпката от Онзи Луна-парк
сред люлки, излетели в синевата...


Червени бузки, изпотено гръбче,
загриженост и... кърпа на вратле,
ударен нос и счупеното зъбче...
върнете детството ми, ееееех!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихнато, ведро и толкова истинско! Също като моето диво и щастливо детство! Усмихвам се докато ти пиша и те поздравявам за стиха!
  • Накара ме да се усмихвам!За съжаление моето детство в този си вид отмина преди 7-8 години,а ми се иска и сега да съм малко дете в мислите и възприятията си.
    Поздрав.
  • Страхотно!!! Бре, че хубаво ми стана! Бравоооооооооооооо!!!!!
  • Абе, мацко... къде ме върна ти! Там, при хубавите спомени, благодаря ти!!!
  • От спомените се раждат най-наситените цветове, а от тях - прекрасни картини в стихове...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...