7 февр. 2008 г., 11:50

Носталгия по детство

1.7K 0 30
Какво е детството? Това е
навред узряло, слънчево поле,
набързо счупена във камък диня,
прежурените бузки на дете.


Филията със мас и мерудия,
ръкав разкъсан и кървящи колена
и номерца - наместо кръв (със сок от вишна) -
тревога от... наужким пукната глава.


Горещо-летен захарен памук,
полепващ по нослето и устата
и тръпката от Онзи Луна-парк
сред люлки, излетели в синевата...


Червени бузки, изпотено гръбче,
загриженост и... кърпа на вратле,
ударен нос и счупеното зъбче...
върнете детството ми, ееееех!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихнато, ведро и толкова истинско! Също като моето диво и щастливо детство! Усмихвам се докато ти пиша и те поздравявам за стиха!
  • Накара ме да се усмихвам!За съжаление моето детство в този си вид отмина преди 7-8 години,а ми се иска и сега да съм малко дете в мислите и възприятията си.
    Поздрав.
  • Страхотно!!! Бре, че хубаво ми стана! Бравоооооооооооооо!!!!!
  • Абе, мацко... къде ме върна ти! Там, при хубавите спомени, благодаря ти!!!
  • От спомените се раждат най-наситените цветове, а от тях - прекрасни картини в стихове...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...