Новият Андрешко
Новият Андрешко
Един Андрешко — черен гологан,
притяга пак раздрънкана каруца.
Личи му отдалеч, че е профан —
вони на лук и евтина пърцуца.
С чадърче против слънце и тюрбан,
до него госпожата му се кипри.
Животът им по шева е съдран,
но кяр и от съдран чувал ще щипнат.
Щом кончето назоби се с овес,
парадно ще преминат булеварда.
Ще носи тя чадърчето с финес,
а той ще псува в облак люта "Арда".
За сто години ето ти прогрес —
и внуците научиха да лъжат.
Така се оцелява! — даже с чест,
че този свят май вечно им е длъжен.
Те просят и послъгват, и крадат
по улични кьошета или гари.
Андрешковци роят се в този свят
и май са му надянали юлара.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
