Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
27.09.2015 г., 10:48 ч.

Новият Андрешко 

  Поезия » Гражданска
760 0 3

Новият Андрешко

 

Един Андрешко — черен гологан,
притяга пак раздрънкана каруца.
Личи му отдалеч, че е профан —
вони на лук и евтина пърцуца.


С чадърче против слънце и тюрбан,
до него госпожата му се кипри.
Животът им по шева е съдран,
но кяр и от съдран чувал ще щипнат.

 

Щом кончето назоби се с овес,
парадно ще преминат булеварда.
Ще носи тя чадърчето с финес,
а той ще псува в облак люта "Арда".

 

За сто години ето ти прогрес —
и внуците научиха да лъжат.
Така се оцелява! — даже с чест,
че този свят май вечно им е длъжен.

 

Те просят и послъгват, и крадат
по улични кьошета или гари.
Андрешковци роят се в този свят
и май са му надянали юлара.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??