Новогодишно
В силоту сложиф голема илха,
а най-утгори бучнъф и звиздичкъ.
Ламби мигът къту сфетуфаре,
гирлянде виат са кату змиа.
Околу неа припкат дяца
и викът силну: „ Деду Мраз!”.
Мъжети чукът са сас вину,
жините кълнът га нъ глас.
Дълечи сфиркъ пропищевъ,
утихнъ сичкъта тълпа,
прусфетнъ фар у тъмнинъта,
доде ни деду Мраз сига.
Ут жипъ слизъ и климбучкъ,
май нейди стрес й ликувал,
путпиръ телу с длъгъ пръчкъ
и мъкни тежкио чувал.
Снижанкъ пълзишком излязва,
учити кът звизди блистът,
билъ й невгъ с белъ роклъ,
сигъ й кът асфалтуф път.
Пударъцити дедуту раздади
и легнъ пуд илхатъ дъ пуспи,
Снижанкъ два кючекъ врътнъ,
и там са тежку струпули.
Това йе, ора Новътъ гудинъ.
Ивропъ чакъ нъ заран.
Дъ идем малку дъ пуспиме,
дувечеръ сми пак нъвън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
