Новогодишно
В силоту сложиф голема илха,
а най-утгори бучнъф и звиздичкъ.
Ламби мигът къту сфетуфаре,
гирлянде виат са кату змиа.
Околу неа припкат дяца
и викът силну: „ Деду Мраз!”.
Мъжети чукът са сас вину,
жините кълнът га нъ глас.
Дълечи сфиркъ пропищевъ,
утихнъ сичкъта тълпа,
прусфетнъ фар у тъмнинъта,
доде ни деду Мраз сига.
Ут жипъ слизъ и климбучкъ,
май нейди стрес й ликувал,
путпиръ телу с длъгъ пръчкъ
и мъкни тежкио чувал.
Снижанкъ пълзишком излязва,
учити кът звизди блистът,
билъ й невгъ с белъ роклъ,
сигъ й кът асфалтуф път.
Пударъцити дедуту раздади
и легнъ пуд илхатъ дъ пуспи,
Снижанкъ два кючекъ врътнъ,
и там са тежку струпули.
Това йе, ора Новътъ гудинъ.
Ивропъ чакъ нъ заран.
Дъ идем малку дъ пуспиме,
дувечеръ сми пак нъвън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
