13 сент. 2005 г., 20:12

Новолуние

942 0 1
Луна когато се окучи
се крие за да кърми
слепите си рожбе,
и тежко е безумно е,
тревожно,
мечтателят
заспал е,
самодивата я
няма
пиянски крясък
е отчаяното чувство,
зверче уплашено
ума напомня,
а гарвана
наблизо философства
в панелът
счупена бутилка
водка,
кърви и стича
в бездиханно
сила умъртвена
с фалша
на думи
упоени от
лепило,
и всякакви
фрегидни
аромати.
В кошмар език
се мята, мята,
завивките потят се,
в себе си се давят,
потъват в дъното
на празно тяло,
навън е всичко пречерняло.

Но кучката отново ще изгрее,
расте кърмачето - идея,
и утре ще играе,
и ще лае...
опашка гони,
впива зъби, хапи, дави,
и гонено със камъни и пръти,
пречупено дресирано, ще бъде...

Или избягало в гората,
по - близо до гърдата
свята,
подобно вълк, идея ще живее...

Но кучката отново ще изгрее...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • ИДЕЯ си НЕУГАСВАЩА
    и времената вълчи,
    раждат ги,
    чрез теб при новолуние -
    мащабен си
    в безкрайността на мисълта
    достигаща до себе си
    чрез философията
    на духа ....

    Изключително много ми хареса...
    Прииска ми се на финала -
    да завия ...
    Поздрав Стеф!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...