Новолуние
Луна когато се окучи
се крие за да кърми
слепите си рожбе,
и тежко е безумно е,
тревожно,
мечтателят
заспал е,
самодивата я
няма
пиянски крясък
е отчаяното чувство,
зверче уплашено
ума напомня,
а гарвана
наблизо философства
в панелът
счупена бутилка
водка,
кърви и стича
в бездиханно
сила умъртвена
с фалша
на думи
упоени от
лепило,
и всякакви
фрегидни
аромати.
В кошмар език
се мята, мята,
завивките потят се,
в себе си се давят,
потъват в дъното
на празно тяло,
навън е всичко пречерняло.
Но кучката отново ще изгрее,
расте кърмачето - идея,
и утре ще играе,
и ще лае...
опашка гони,
впива зъби, хапи, дави,
и гонено със камъни и пръти,
пречупено дресирано, ще бъде...
Или избягало в гората,
по - близо до гърдата
свята,
подобно вълк, идея ще живее...
Но кучката отново ще изгрее...
се крие за да кърми
слепите си рожбе,
и тежко е безумно е,
тревожно,
мечтателят
заспал е,
самодивата я
няма
пиянски крясък
е отчаяното чувство,
зверче уплашено
ума напомня,
а гарвана
наблизо философства
в панелът
счупена бутилка
водка,
кърви и стича
в бездиханно
сила умъртвена
с фалша
на думи
упоени от
лепило,
и всякакви
фрегидни
аромати.
В кошмар език
се мята, мята,
завивките потят се,
в себе си се давят,
потъват в дъното
на празно тяло,
навън е всичко пречерняло.
Но кучката отново ще изгрее,
расте кърмачето - идея,
и утре ще играе,
и ще лае...
опашка гони,
впива зъби, хапи, дави,
и гонено със камъни и пръти,
пречупено дресирано, ще бъде...
Или избягало в гората,
по - близо до гърдата
свята,
подобно вълк, идея ще живее...
Но кучката отново ще изгрее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени
