15 мая 2008 г., 20:49

Нозете ми ухаят на Любов...

1.4K 0 33
 

                        Нозете ми ухаят на любов

 

               На Звездичката ми, с преклонение и обич!

 

 

На пътя общ, в самото му начало,

спомням си какво ми обеща...

Житейската градина запустяла -

да украсиш със слънчеви цветя!

 

 

За всяка тръпка, изживяна с мене,

засаждаше в семейната леха

стръкове, от страст осеменени,

зародиш, неподвластен на греха...

 

 

Пристъпвам с трепет в чудната градина,

отгледана с божествен благослов...

Прекрасни са цветята ти, любима!

Нозете ми ухаят на Любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Вълчо!
    Пак си разбунил духовете, както виждам.
    Само не ми е ясно обече що се впрягаш толкова.
    Ти си широко скроен човек, гледай по - отгоре на тези коментари.
    Хората си казват просто мнението.Колкото и да се стремиш няма да успееш да го промениш.Вярно, подличко е, но така си им идва отвътре.
    Поздрави!
  • Прекрасен стих! Бъдете живи и здрави и се обичайте все така!!!
    Валко е, че под такива стихове се *мъдрят* подобни коментари.
    Аз те разбрах прекрасно!
    Прегръдки!!
  • Смешко....смешен!!!
    мъдростта и смиреността е за МЪДРИТЕ И СМИРЕНИТЕ!!!
    а ти не си от тях и никога няма да бъдеш!
    ще ти цитирам нещо много стойностно,ако можеш-разбери го!!!

    Някой запита"какво ще кажеш за принципа,че на злото трябва да се отвръща с добро?"
    Конфуций каза"С какво ще отвърнеш тогава на доброто?
    Възнагради злото със справедливост, и възнагради доброто с добро!"

    аз вече съм те възнаградил....
    Еленке....

    VORUS GERUM!!!!!!
  • и замириса на НК...
    май...
  • а така, това вече го разбрах... , но къде отиде мъдростта и смиреността , която проповядваш, а?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...