15.05.2008 г., 20:49

Нозете ми ухаят на Любов...

1.4K 0 33
 

                        Нозете ми ухаят на любов

 

               На Звездичката ми, с преклонение и обич!

 

 

На пътя общ, в самото му начало,

спомням си какво ми обеща...

Житейската градина запустяла -

да украсиш със слънчеви цветя!

 

 

За всяка тръпка, изживяна с мене,

засаждаше в семейната леха

стръкове, от страст осеменени,

зародиш, неподвластен на греха...

 

 

Пристъпвам с трепет в чудната градина,

отгледана с божествен благослов...

Прекрасни са цветята ти, любима!

Нозете ми ухаят на Любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Вълчо!
    Пак си разбунил духовете, както виждам.
    Само не ми е ясно обече що се впрягаш толкова.
    Ти си широко скроен човек, гледай по - отгоре на тези коментари.
    Хората си казват просто мнението.Колкото и да се стремиш няма да успееш да го промениш.Вярно, подличко е, но така си им идва отвътре.
    Поздрави!
  • Прекрасен стих! Бъдете живи и здрави и се обичайте все така!!!
    Валко е, че под такива стихове се *мъдрят* подобни коментари.
    Аз те разбрах прекрасно!
    Прегръдки!!
  • Смешко....смешен!!!
    мъдростта и смиреността е за МЪДРИТЕ И СМИРЕНИТЕ!!!
    а ти не си от тях и никога няма да бъдеш!
    ще ти цитирам нещо много стойностно,ако можеш-разбери го!!!

    Някой запита"какво ще кажеш за принципа,че на злото трябва да се отвръща с добро?"
    Конфуций каза"С какво ще отвърнеш тогава на доброто?
    Възнагради злото със справедливост, и възнагради доброто с добро!"

    аз вече съм те възнаградил....
    Еленке....

    VORUS GERUM!!!!!!
  • и замириса на НК...
    май...
  • а така, това вече го разбрах... , но къде отиде мъдростта и смиреността , която проповядваш, а?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...