Нозете ми ухаят на любов
На Звездичката ми, с преклонение и обич!
На пътя общ, в самото му начало,
спомням си какво ми обеща...
Житейската градина запустяла -
да украсиш със слънчеви цветя!
За всяка тръпка, изживяна с мене,
засаждаше в семейната леха
стръкове, от страст осеменени,
зародиш, неподвластен на греха...
Пристъпвам с трепет в чудната градина,
отгледана с божествен благослов... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация