2 дек. 2008 г., 23:07

Нужна

1K 0 3

Искам въздуха да бъда,

като кристална чаша да блестя,

искам също и вода да съм,

жаждата ти аз да утоля.

 

Студ неземен аз да бъда,

за да мръзнеш във нощта,

после в топлина да се превърна

и да стопля замръзналата ти ръка.

 

И снега да бъда аз,

нежно и бавно да валя,

да усетиш всяка моя стъпка,

на лицето ти да се топя.

 

И слънцето да бъда,

и луна да съм при нужда,

и във всичко да се пременя,

завинаги да съм ти нужна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво.Наистина разкрива всеотдайност и потребност да обичаш някого....Поздрави!
  • какво ли да кажа ппосто нямам думи...един прекрасен стих прочетох го 3 пати и колкото и да го чета все ще намирам по някое ново чувство което да сам пропуснала.Поздравявам те Алина...стиховете ти са невероятни
  • Всеотдайна си за своята любов, дано те оценят имаш 6 от мен за чувството и за стихчето

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...