2 дек. 2008 г., 23:07

Нужна

1K 0 3

Искам въздуха да бъда,

като кристална чаша да блестя,

искам също и вода да съм,

жаждата ти аз да утоля.

 

Студ неземен аз да бъда,

за да мръзнеш във нощта,

после в топлина да се превърна

и да стопля замръзналата ти ръка.

 

И снега да бъда аз,

нежно и бавно да валя,

да усетиш всяка моя стъпка,

на лицето ти да се топя.

 

И слънцето да бъда,

и луна да съм при нужда,

и във всичко да се пременя,

завинаги да съм ти нужна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво.Наистина разкрива всеотдайност и потребност да обичаш някого....Поздрави!
  • какво ли да кажа ппосто нямам думи...един прекрасен стих прочетох го 3 пати и колкото и да го чета все ще намирам по някое ново чувство което да сам пропуснала.Поздравявам те Алина...стиховете ти са невероятни
  • Всеотдайна си за своята любов, дано те оценят имаш 6 от мен за чувството и за стихчето

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...