Някога
Празни улици, празни къщи,
пусти прозорци - без цвете.
Пейки отпреде самотни се мръщят,
чакат някой на тях да поседне.
Никой по пътя сега не минава,
дворове сиви мълчат.
Всичко тъне в тъга и забрава.
Само птички нейде кръжат.
И под стряхата в стария храм,
малко птиче си свива гнездо,
и напомня, че в селото - там
се е раждал, кипял е живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Тодорова Все права защищены
