Някога

Poetry

779 3 8

Празни улици, празни къщи,

пусти прозорци - без цвете.

Пейки отпреде самотни се мръщят,

чакат някой на тях да поседне.

Никой по пътя сега не минава,

дворове сиви мълчат.

Всичко тъне в тъга и забрава.

Само птички нейде кръжат.

И под стряхата в стария храм,

малко птиче си свива гнездо,

и напомня, че в селото - там

се е раждал, кипял е живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ивеивелина (Ивелина Тодорова)

В моето село, Роси, все още има живот, но разбира се, не е както преди. Разхождайки се из него виждам толкова много пусти къщи, цели улици, в които някога кипеше живот. Благодаря ти! Честит празник и на теб, макар и със закъснение!

2021-05-25T00:35:43+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Иве, много точно и тъжно си описала днешното село. За жалост е така. Преди дни бях в моето и така ме стегна сърцето! Едно пусто и самотно ми се видя, а колко щастие и смях имаше в него! Поздравления! Честит празник!

2021-05-24T20:44:44+03:00
Ивеивелина (Ивелина Тодорова)

Така е, но остават там, където има нещо изградено. Благодаря, Георги!

2021-05-24T19:38:56+03:00
генек (Георги Коновски)

От живота остават руини...
Хубаво и тъжно.

2021-05-24T17:51:59+03:00
Ивеивелина (Ивелина Тодорова)

Благодаря, Иван Митов!

2021-05-24T09:39:31+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0