Празни улици, празни къщи,
пусти прозорци - без цвете.
Пейки отпреде самотни се мръщят,
чакат някой на тях да поседне.
Никой по пътя сега не минава,
дворове сиви мълчат.
Всичко тъне в тъга и забрава.
Само птички нейде кръжат.
И под стряхата в стария храм,
малко птиче си свива гнездо,
и напомня, че в селото - там
се е раждал, кипял е живот!
© Ивелина Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
