18 мар. 2006 г., 13:27

Някога,когато

Поэзия

977 0 5

Някога,когато,
се променят лицата,
усмивките ще бъдат щастливи.
ще разцъфтят и цветята.
Цветовете им ще бъдат красиви.
Ето от мен капки дъждовни
стъпки от твоите мисли.
От съня си ти давам звездите
а от утрото светло лъчите.
Време лекува,време изгражда,
така казват старите хора.
Някога ще бъдем най-истински,
когато ще спре да боли.
Ще се усмихват лицата,
а ще ликуват сърцата.
Премини под цъфнали клони
и пред мен застани.
Заплачи ако можеш,
нека поне теб отболи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Ева,сега по добре ли се почувства?
Гаденето ти не е вследствие на стиха ми ,а следствие на мой коментар преди време върху твои писания,които трябваше да са поезия,а не са.
Какво да се прави,повръщай,дано ти олекне и пропишеш нещо добро.

2006-03-29T14:55:51+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Харесва ми, Жени, светло и хубаво е под цъфналите ти клони!

2006-03-19T09:13:56+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Поработих,колкото можах.Благодаря ти,Светослав!Благодаря на Геновева и на теб Дани/Дани напомняш ми една приятелка от Габрово,снощи четох твои неща ,имате сходство/

2006-03-18T20:10:00+02:00
dani (Даниела)

хареса ми...

2006-03-18T14:58:01+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Светослав,мисля,че не мога.Поне не сега.Спирам.

2006-03-18T14:18:44+02:00