Някога,когато
Някога,когато,
се променят лицата,
усмивките ще бъдат щастливи.
ще разцъфтят и цветята.
Цветовете им ще бъдат красиви.
Ето от мен капки дъждовни
стъпки от твоите мисли.
От съня си ти давам звездите
а от утрото светло лъчите.
Време лекува,време изгражда,
така казват старите хора.
Някога ще бъдем най-истински,
когато ще спре да боли.
Ще се усмихват лицата,
а ще ликуват сърцата.
Премини под цъфнали клони
и пред мен застани.
Заплачи ако можеш,
нека поне теб отболи...
се променят лицата,
усмивките ще бъдат щастливи.
ще разцъфтят и цветята.
Цветовете им ще бъдат красиви.
Ето от мен капки дъждовни
стъпки от твоите мисли.
От съня си ти давам звездите
а от утрото светло лъчите.
Време лекува,време изгражда,
така казват старите хора.
Някога ще бъдем най-истински,
когато ще спре да боли.
Ще се усмихват лицата,
а ще ликуват сърцата.
Премини под цъфнали клони
и пред мен застани.
Заплачи ако можеш,
нека поне теб отболи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
