Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
18 mar 2006, 13:27

Някога,когато 

  Poesía
796 0 5
Някога,когато,
 се променят лицата,
усмивките ще бъдат щастливи.
ще разцъфтят и цветята.
Цветовете им ще бъдат красиви.
Ето от мен капки дъждовни
стъпки от  твоите мисли.
От съня си ти давам звездите
а от утрото светло лъчите.
Време лекува,време изгражда,
така казват старите хора.
Някога ще бъдем най-истински,
когато ще спре да боли.
Ще се усмихват лицата,
а ще ликуват сърцата.
Премини под цъфнали клони
и пред мен застани.
Заплачи ако можеш,
нека поне теб отболи...


© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ева,сега по добре ли се почувства?
    Гаденето ти не е вследствие на стиха ми ,а следствие на мой коментар преди време върху твои писания,които трябваше да са поезия,а не са.
    Какво да се прави,повръщай,дано ти олекне и пропишеш нещо добро.
  • Харесва ми, Жени, светло и хубаво е под цъфналите ти клони!
  • Поработих,колкото можах.Благодаря ти,Светослав!Благодаря на Геновева и на теб Дани/Дани напомняш ми една приятелка от Габрово,снощи четох твои неща ,имате сходство/
  • хареса ми...
  • Светослав,мисля,че не мога.Поне не сега.Спирам.
Propuestas
: ??:??