Някога... когато можех да обичам
И пак ще плача!...
Сама!
И ще те чакам
тъй, както никога преди.
И пак ще чакам аз
да мине здрача,
за да те видя.
За миг дори!
И пак ще дойдеш ти
и със усмивка
ще те целуна от любов.
Какво от туй, че съм объркана,
не е в ръце ми тоз живот.
И няма дълго да съм тука,
макар да искам с тебе да заспя.
И днес съм аз, но утре ще е друга.
Нима със нещо мога да коря?!
Защото мене няма да ме има
и ще ме забравиш като болезнен стон.
Но аз ще моля
и ще викам твоето име,
ще те пазя, ще умирам
и ще възкръсвам от любов.
И утре аз ще си отида,
но винаги ще съм до теб.
И няма да предам,
и няма да излъжа.
И винаги ще те обичам!
Света ще преобърна,
за да преоткрия теб!
И пак ще плача...
В рая... или ада...
И ще те чакам...
... в друг живот!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аксиния Дамянова Все права защищены
