seni_fate (Аксиния Дамянова)
4 12
Dec 4, 2007, 3:00 PM

Някога... когато можех да обичам 

  Poetry » Love
1032 1 3

И пак ще плача!...

Сама!

И ще те чакам

тъй, както никога преди.

И пак ще чакам аз

да мине здрача,

за да те видя.

За миг дори!

И пак ще дойдеш ти

и със усмивка

ще те целуна от любов.

Какво от туй, че съм объркана,

не е в ръце ми тоз живот.

И няма дълго да съм тука,

макар да искам с тебе да заспя.

И днес съм аз, но утре ще е друга.

Нима със нещо мога да коря?!

Защото мене няма да ме има

и ще ме забравиш като болезнен стон.

Но аз ще моля

и ще викам твоето име,

ще те пазя, ще умирам

и ще възкръсвам от любов.

И утре аз ще си отида,

но винаги ще съм до теб.

И няма да предам,

и няма да излъжа.

И винаги ще те обичам!

Света ще преобърна,

за да преоткрия теб!

 

И пак ще плача...

В рая... или ада...

И ще те чакам...

... в друг живот!

© Аксиния Дамянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??