14 июл. 2009 г., 22:42

Някога преди...

1.4K 0 1

Навън вали, а в мен е сухо

и тихо, и печално, и сломено!
Навън вали, а в мен е глухо,

остана нещо непростено...


Уж казват, времето лекува,

присвити рамене изправя...

годините минават, не ликувам,

остана спомен за една раздяла.


Остана спомен от една усмивка,

остана спомен от една печал,

на мястото на думите за прошка

сега живеят призраци с кинжал.


А щом настъпи време - не мразете,

бъдете топли, нежни и добри,

последния си миг дарете

на този, който ще го оцени.


Мъстта отрова е зловеща,

не позволявайте да заживее с вас,

да правим грешка е човешко,

ваксини няма против бяс.


Но има обич и сърдечност,

и има красоти, и блян,

и малко кротичка човечност...

да бях ги дала !

И не бих живяла с пепелта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Ризова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Равносметката е хубаво нещо... Важното е да осъзнаем,че сме ходили по грешен път и да свием в кривата, водеща към доброто. Така ще сме в мир със другите и със самите себе си!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...