Ще олекне ли, ако снимките подпаля
и всичко друго, свързано със теб.
Или мозъчните клетки да изтрия,
тези, в които пуснал си корени без чет.
Все по-трудно ми става да дишам,
нещо умря и какво е по-точно - не знам.
Осакати се мойта душа за поредно,
да се обичат красиво - на други ще дам.
Аз по трънливия път продължавам,
отпреди по-самотна в злокобната нощ.
Със сенките се спрях да приказвам,
но, по дяволите, това не е моят живот.
© Пепи Оджакова Все права защищены
Поздрав!