27 авг. 2008 г., 13:54

Някои може и да са силни...

563 0 7

Ще олекне ли, ако снимките подпаля

и всичко друго, свързано със теб.

Или мозъчните клетки да изтрия,

тези, в които пуснал си корени без чет.

 

Все по-трудно ми става да дишам,

нещо умря и какво е по-точно - не знам.

Осакати се мойта душа за поредно,

да се обичат красиво - на други ще дам.

 

Аз по трънливия път продължавам,

отпреди по-самотна в злокобната нощ.

Със сенките се спрях да приказвам,

но, по дяволите, това не е моят живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...