Aug 27, 2008, 1:54 PM

Някои може и да са силни...

  Poetry
562 0 7

Ще олекне ли, ако снимките подпаля

и всичко друго, свързано със теб.

Или мозъчните клетки да изтрия,

тези, в които пуснал си корени без чет.

 

Все по-трудно ми става да дишам,

нещо умря и какво е по-точно - не знам.

Осакати се мойта душа за поредно,

да се обичат красиво - на други ще дам.

 

Аз по трънливия път продължавам,

отпреди по-самотна в злокобната нощ.

Със сенките се спрях да приказвам,

но, по дяволите, това не е моят живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...