Някой ден
Споменът от твоето идване
в съня ми се повтаря като ехо.
В безсъния, ухапани от истини,
изпивам спомените за утеха.
По стълбищата си оставил стъпки
и думи си забравил в стаята ми,
и от дъха ти още пръстите ми тръпнат,
и дланите тежат от обещания...
Аз валя като дъжд. Но не плача.
И ще спре този дъжд някой ден.
Някой ден ще се науча на достатъчност.
Някой ден, някой ден, някой ден...
И може би тогава ще ми стига
това, че си щастлив, това, че някога
си бил до мен, че все пак съм те имала...
Но днес аз искам само да валя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены
