Споменът от твоето идване
в съня ми се повтаря като ехо.
В безсъния, ухапани от истини,
изпивам спомените за утеха.
По стълбищата си оставил стъпки
и думи си забравил в стаята ми,
и от дъха ти още пръстите ми тръпнат,
и дланите тежат от обещания...
Аз валя като дъжд. Но не плача.
И ще спре този дъжд някой ден.
Някой ден ще се науча на достатъчност.
Някой ден, някой ден, някой ден...
И може би тогава ще ми стига
това, че си щастлив, това, че някога
си бил до мен, че все пак съм те имала...
Но днес аз искам само да валя.
© Мартина Все права защищены
Голяма си!*