laVerde (Мартина)
22 162
1 may 2007, 10:42

Някой ден 

  Poesía
897 0 7
 

Споменът от твоето идване

в съня ми се повтаря като ехо.

В безсъния, ухапани от истини,

изпивам спомените за утеха.


По стълбищата си оставил стъпки

и думи си забравил в стаята ми,

и от дъха ти още пръстите ми тръпнат,

и дланите тежат от обещания...


Аз валя като дъжд. Но не плача.

И ще спре този дъжд някой ден.

Някой ден ще се науча на достатъчност.

Някой ден, някой ден, някой ден...


И може би тогава ще ми стига

това, че си щастлив, това, че някога

си бил до мен, че все пак съм те имала...

Но днес аз искам само да валя.

© Мартина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??