26 мая 2006 г., 12:20

НЯКОЙ ДЕН...

Поэзия

827 0 6

Някой ден...
Сърцето ми на прах
ще стане.
На прах ще се превърнат
и чувствата, дори.
Над мене -
ще поникнат тръни,
бурени,
а може да се люшкат
и гори...
Боже, Господи!
Как ще ме познаеш
по праха?
Дали ще си личат
дълбоките ми
рани?
Прати ми ангел!
Трябва ми сега!
Да нарисува по снега
пътеката и с тиха стъпка
по нея да премина.
А после знам, ще ме
запомните с добро
и с това,
което за вас
съм сътворила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

{YcMuBkA} (Усмивка)

Браво!Още едно великолепно стихотворение!Поздрав! /6/

2006-05-29T20:26:46+03:00
Романтик (Христо Костов)

Веси, добрите хора винаги се познават!!! Поздрав за стиха!!!

2006-05-26T18:57:22+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Харесва ми този стих,реален и истински !Добрите хора се помнят с добро,скъпа Веси,пак ме натъжи!Поздрав!

2006-05-26T14:52:30+03:00
няма_смисъл (Радост Вълчева)

Невероятно!

2006-05-26T14:49:24+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Благодаря ти,мила.Ще го редактирам,хареса ми предложението

2006-05-26T12:38:51+03:00