НЯКОЙ ДЕН...
Сърцето ми на прах
ще стане.
На прах ще се превърнат
и чувствата, дори.
Над мене -
ще поникнат тръни,
бурени,
а може да се люшкат
и гори...
Боже, Господи!
Как ще ме познаеш
по праха?
Дали ще си личат
дълбоките ми
рани?
Прати ми ангел!
Трябва ми сега!
Да нарисува по снега
пътеката и с тиха стъпка
по нея да премина.
А после знам, ще ме
запомните с добро
и с това,
което за вас
съм сътворила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
/6/