vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
26 мая 2006 г., 12:20

НЯКОЙ ДЕН... 

  Поэзия
672 0 6
Някой ден...
Сърцето ми на прах
ще стане.
На прах ще се превърнат
и чувствата, дори.
Над мене -
ще поникнат тръни,
бурени,
а може да се люшкат
и гори...
Боже, Господи!
Как ще ме познаеш
по праха?
Дали ще си личат
дълбоките ми
рани?
Прати ми ангел!
Трябва ми сега!
Да нарисува по снега
пътеката  и с тиха стъпка
по нея да премина.
А после знам, ще ме
запомните с добро
и с това,
което за вас
съм сътворила.

© Веска Алексиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Още едно великолепно стихотворение!Поздрав! /6/
  • Веси, добрите хора винаги се познават!!! Поздрав за стиха!!!
  • Харесва ми този стих,реален и истински !Добрите хора се помнят с добро,скъпа Веси,пак ме натъжи!Поздрав!
  • Невероятно!
  • Благодаря ти,мила.Ще го редактирам,хареса ми предложението
  • Здравеи Веси , споделям чувствана изразени чрез тези стихове.
    Ако приемеш от мен съвет малко се губи ритъма тук:
    "Да нарисува по снега пътеката, по която да премина"
    какво ще кажеш за това
    "Да нарисува по снега пътеката и стиха стъпка по нея да премина"
    Приятелски поздрав!
Предложения
: ??:??