Някой ден... Сърцето ми на прах ще стане. На прах ще се превърнат и чувствата, дори. Над мене - ще поникнат тръни, бурени, а може да се люшкат и гори... Боже, Господи! Как ще ме познаеш по праха? Дали ще си личат дълбоките ми рани? Прати ми ангел! Трябва ми сега! Да нарисува по снега пътеката и с тиха стъпка по нея да премина. А после знам, ще ме запомните с добро и с това, което за вас съм сътворила.
Здравеи Веси , споделям чувствана изразени чрез тези стихове.
Ако приемеш от мен съвет малко се губи ритъма тук:
"Да нарисува по снега пътеката, по която да премина"
какво ще кажеш за това
"Да нарисува по снега пътеката и стиха стъпка по нея да премина"
Приятелски поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.