НЯКОЙ ДЕН...
Някой ден...
Сърцето ми на прах
ще стане.
На прах ще се превърнат
и чувствата, дори.
Над мене -
ще поникнат тръни,
бурени,
а може да се люшкат
и гори...
Боже, Господи!
Как ще ме познаеш
по праха?
Дали ще си личат
дълбоките ми
рани?
Прати ми ангел!
Трябва ми сега!
Да нарисува по снега
пътеката и с тиха стъпка
по нея да премина.
А после знам, ще ме
запомните с добро
и с това,
което за вас
съм сътворила.
Сърцето ми на прах
ще стане.
На прах ще се превърнат
и чувствата, дори.
Над мене -
ще поникнат тръни,
бурени,
а може да се люшкат
и гори...
Боже, Господи!
Как ще ме познаеш
по праха?
Дали ще си личат
дълбоките ми
рани?
Прати ми ангел!
Трябва ми сега!
Да нарисува по снега
пътеката и с тиха стъпка
по нея да премина.
А после знам, ще ме
запомните с добро
и с това,
което за вас
съм сътворила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
/6/
