И ето, ти си готова да си тръгнеш
и ето, изричаш най-болезнените думи,
убиваш в мен всичката човечност,
изтръгваш сърцето ми, как боли!

Всички лъжи, които наприказва, за да ме изпъдиш,
казваш - някой ден ще разбера - не, няма!
Изрита ме от живота си, върни и сърцето ми!
Престани да го нараняваш, знаеш ли колко боли!?

Знаеш ли колко боли студенината, лъхаща от теб!?
Знаеш ли, няма да има друга, не и в този живот,
нима от обич ме обричаш на самота? Куп лъжи!
Искаш да продължа живота си, искаш друга да обичам!?

Ти така и не разбра, че ти си моят живот.
Искаш да те мразя, значи ще мразя живота си!
Искаш да те забравя, ще забравя живота си!
Искаш да обичам друга, не мога и да искам!

Само това няма да успея да ти угодя!
Само това ще ме измъчва, ще разяжда!
Само това ще ме подлудява,
само това ще ме държи буден в късни нощи!

Сега вече съм сам, сега вече се мразя,
сега вече ти си мъртва за мен!
Сега вече се уморих да се боря!
Дано си доволна, моя Принцесо!