9 янв. 2020 г., 09:52

Някой разбира ли ме?

960 0 0

Когато вече се изморих...

След всичко...

След всички тези дни на усилия.

След всички обещания да си заслужава.

След всяко “Прости ми”.

След всички сълзи.

След всяка рана, болка...

след всяка вечер с тъжните любими песни напомнящи ми за теб.

След всяка вечер изтощение от караници.

След всяка нова надежда.

След всички слабости. 

След всичко хубаво. 

Всичко си е все същото. 

Не се променяш! 

а знаеш че боли... 

Така обича ли се ? 

Обич ли да да нараняваш? 

Да знаеш че боли!? 

Вероятно обичаш по своему.

Но боли.. и ти го виждаш... но се трогваш за ден-два, седмица... и после пак аз съм празна...

и сама лекувам се 

и сама трия сълзи

и сама събирам сили за утре

и сама вярвам че обичаш...

Какво ако дадох твърде много време да усетиш 

обичаш или не?!? 

Защото за мен не е любов ако другия го боли... 

Дори не пиша поезия.. 

не смятам че ме бива 

просто споделям чувства... 

тайно, сама в тъмното... 

навярно някой ще прочете и ще усети болката ми... 

ще ме разбере някой, които е бил на мое място... не Ти! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилияна Джамбазова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...