9 янв. 2020 г., 09:52

Някой разбира ли ме?

957 0 0

Когато вече се изморих...

След всичко...

След всички тези дни на усилия.

След всички обещания да си заслужава.

След всяко “Прости ми”.

След всички сълзи.

След всяка рана, болка...

след всяка вечер с тъжните любими песни напомнящи ми за теб.

След всяка вечер изтощение от караници.

След всяка нова надежда.

След всички слабости. 

След всичко хубаво. 

Всичко си е все същото. 

Не се променяш! 

а знаеш че боли... 

Така обича ли се ? 

Обич ли да да нараняваш? 

Да знаеш че боли!? 

Вероятно обичаш по своему.

Но боли.. и ти го виждаш... но се трогваш за ден-два, седмица... и после пак аз съм празна...

и сама лекувам се 

и сама трия сълзи

и сама събирам сили за утре

и сама вярвам че обичаш...

Какво ако дадох твърде много време да усетиш 

обичаш или не?!? 

Защото за мен не е любов ако другия го боли... 

Дори не пиша поезия.. 

не смятам че ме бива 

просто споделям чувства... 

тайно, сама в тъмното... 

навярно някой ще прочете и ще усети болката ми... 

ще ме разбере някой, които е бил на мое място... не Ти! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилияна Джамбазова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...