Някоя есенна утрин
Някоя есенна утрин...
Някоя есенна утрин,
когато сам бродиш из улиците
на заспалия дълбоко град,
когато най-сетне си успял
да удавиш образа ми
във ваната и да го заровиш
дълбоко под земята,
вятърът ще те догони,
ще донесе със себе си
аромата ми,
ще засвири
любимата ни песен,
а накрая ще увие около врата ти
шала на отминалите дни,
за да си ме припомниш
отново
за последно
такава каквато
никога повече
няма да бъда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© T.A. Все права защищены
