Някоя есенна утрин
Някоя есенна утрин...
Някоя есенна утрин,
когато сам бродиш из улиците
на заспалия дълбоко град,
когато най-сетне си успял
да удавиш образа ми
във ваната и да го заровиш
дълбоко под земята,
вятърът ще те догони,
ще донесе със себе си
аромата ми,
ще засвири
любимата ни песен,
а накрая ще увие около врата ти
шала на отминалите дни,
за да си ме припомниш
отново
за последно
такава каквато
никога повече
няма да бъда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© T.A. Всички права запазени
