Наля бензин в очите ми и го запали.
Мечтите ми се ронеха на пепел сива.
Плача ли не знам. В очите все ми пари...
не виждам вече дали съм красива.
Сърцето ми разпадна се отдавна,
издъхна удавено в кръв и лепило.
Наивно стискам парченцата в ръце
и мисля си не се е похабило.
Душата ми е ваза с пробито дъно –
каквито и цветя да сложа все умират.
В зелените градини напоследък все е тъно.
... светулки няма, въздух не намират...
Затворих всичките врати към мен,
защото, честно, страх ме е отново да сгреша.
От мене няма какво да се вземе.
Няма да обичам и така ще се спася.
© Nikolova Все права защищены