Изглежда не това съм аз.
Ала коя тогава? А, Тъга?
Вали в очите ми мъгла,
разцъфва нова в моите гърди,
дълбоко, блудкава мечта.

Себе си не разпознавам в тоя глас.
Кажи коя – коя съм аз?
Сърцето ми се пържи на тиган.
И звездният тунел угасна,
напразно дълго взирах се натам.

Изглежда не това съм аз.
Красивото ли да оставя,
или да пробудя мрака в мен?
Аз щастието си всъщност гоня,
искам да те гледам винаги до мен.

Без теб аз няма да съм същата.
Но и сега не знам коя съм...
Ний с тебе бедни сме творци –
от нас светът извира
на толкова окъсани мечти.