tsveti4ka
198 результатов
Препускам като жадна хала
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача, ...
  135 
неразумните действия ме бяха покрили
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...
  273 
Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива - ...
  206 
Цялата атмосфера се насити със стронций страх.
Блага Димитрова
Сърцата не спят. Те са будни и помнят.
Дълбоко обичат, за всеки горят.
Но сладко мълчат, че не искат съновник. ...
  247 
Eдна не знам молитва и мълча.
Звукът от песента към днес политна.
Очите ми откриват дървеса,
в които не гнездят красиви птици.
А птиците - те само са олтар, ...
  245 
Окапаха ми цъфналите рози.
Дъхът ми на ванилия, разнесе се.
Понесох го. Венецът невъзможен,
в страха си преждевременно облечена.
Останаха ми дръжки... и тревога. ...
  331 
Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...
  362 
Ще напиша стих двойно заключен.
С катинар от тъги... Зад решетка от сълзи.
Ето, пиша. Но пиша го трудно...
Застоявам за миг. И го виждам завършен.
Безнадеждно по него затичвам. ...
  341 
"Това е сън в съня,
това е шепот в дъжда"
- P.I.F, Сън в съня
Потапям се
в ленивото отсъствие ...
  351 
Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз ...
  390 
Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.
Аз (късче самота) безрадостно сивея.
Презирайки носталгията по своя черен смут.
Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.
  323 
Потърквам си листата изтощено,
стъблото си претърсвам за надежда.
Но само рижав вятър в него срещам –
сурово-нежен. Късен, блед...
изнежващ. ...
  390 
Каквото съм ти дала,
си остава
на дъното на миналото
кладенец.
От който твърдо искам да избягам... ...
  302 
Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...
  356 
Не бива да си слаба. Нямаш право!
Не само обещавай да си силна.
Раздадената вяра не изпразва.
А дадената клетва – не е всичко.
Убивай всеки полъх, който идва. ...
  312 
Плаче тихо духовно саможива.
Нещо чака, чрез което да се върне.
Тишина, от която не унива
и която не пребъдва във присъда.
Тази тук е набола и копривна, ...
  235 
Привикнах да искам невъзможното. Да чакам безмълвна решения.
Да пия чай с мента, глог или роза. С утайка от мляко. В безцелие.
Сега до теб толкова е хубаво вчерното стихване в делника.
В неделя Луната ще ми се мръщи, но ще вади теб с пръсти - от вените...
Говоря. С възвишена притихналост. Говоря ти ...
  372 
Има нещо зловещо във тоя живот.
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...
  328 
Онзи важен човек да се върне,
но да бъде памучен - тъй мек,
че в сърцето му лесно да хлътна
и то дълго да вие за мен.
И пак утрото си ще обикна. ...
  302 
Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...
  496 
О, не –
не ми е лятно или влюбено!
Но стъпалата ми кървят.
Без да съм боса.
Не се намерих. ...
  375 
Аз не мога да бъда "голяма".
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни, ...
  322 
Небето над мен е лимитът.
Но как да го стигна сама?
През мен топъл вятър полита.
Отблъсква ме.
В тиха тъга. ...
  332 
1
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...
  380 
До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус. ...
  266 
И няма да съм ти последна жажда.
Как иска ми се и да беше друг...
Нямам толкова слова за казване -
аз тръгнах си, преди да дойда тук
... да те погълне самотата ми ...
  268 
Не можеш да я умъртвиш — ... така и не успя
да влезеш в храма на Душата ú — отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? — че всички правят грешки.
Знам, че бе почти допуснат до присъствието, ...
  332 
Не дойдох в този свят, за да бъда щастлива.
А едва ли ще бъдеш и ти, не и с мен.
Всеки ден упражнявам се да бъда жива.
И все още не мога - не мога съвсем...
Не дойдох в твоя дом да бъда разлистена. ...
  510 
Погледът ти по далечността безменно
шава и на две разцепва тоя свят.
Избягва светлината ми безследно.
А аз опитвам да светя и след тях.
Макар че даже и светулките не могат. ...
  355 
Безразлична съм, защото ми се случи.
Да бе останал във ума мираж.
Фалшив тон от силно изкривени струни.
И само да не знаех, че си там...
Безразлично е. Дали сега съм вкъщи. ...
  348 
... А слънцето свети в оранжево,
галейки вятъра с дланите -
в моя свят с разкъсана цялостност -
силно боли. И разтапя се.
Изчезва там, горе - във синьото. ...
  278 
Ще ми липсва всеки път, когато дойде.
И умира. Все така не се насищам.
Все я искам повече от невъзможна.
И именно такава все я искам.
Тя умира - любовта, когато дойде. ...
  425 
Предай нататък моето спасение.
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера, ...
  319 
Съботно мрачно е.
Тихо, наситено.
Търсено щастие.
Но изнасилено.
А свети в стаята. ...
  307 
Имаш минало, газещо всичко и...
по ангелски бляскаш във времето.
Ти си този, без който безчислени
не стават руините разнеженост.
И имаш бъдещ покой. На самотник. ...
  214 
Сякаш вечер тъгата сече
плодовете на своята дързост.
Като дъх я издишам далеч.
А освен нея в мен няма друго.
Страх ме е да се впусна напред ...
  302 
Прободох тишината, тихо изравяща
смислите на мойто съществуване.
Тя се сви в кълбо - безшумно злепоставена -
бавно се отдаде на тъгуване.
Дали прочетох - в погледа - или отгатнах, ...
  348 
Заклещена агония е ехото
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...
  280 
Малко съм мнителна.
Лъхам на питане.
С мъхеста, вихрена
мъка разлистена.
Но много ме бъркат ...
  374 
Не, не бързам, но и времето убива,
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има, ...
  326 
Предложения
: ??:??