Няма да ти падна на колене!
Сълзите мои никога не ще да секнат,
Дори да ги попиваш с топлите си устни
И спомените вечно ще ме горят,
Додето тоз живот не ме напусне...
Аз спомням си го, сякаш беше вчера,
А всъщност преди много време беше,
Как молехме се тихо на Венера
Да пази любовта, която между нас гореше.
Но явно тя е спала и не ни е чула,
Защото днеска ти не си до мене.
Но нищо... Да, обичах те! Признавам!
Но няма да ти падна на колене!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илияна Димитрова Все права защищены
