Няма да умра
от тежестта в сърцето.
Дори да не ме обичаш,
пак не бих си посегнал.
Ще продължа да заспивам
с мисли за теб.
Ще си представям
нас двамата сгушени на дивана.
Розата червена от мен
приеми и ме прегърни.
Когато си отида,
черна роза на гроба ми сложи.
Но няма да стане,
защото няма да си отида,
а вратите на рая,
за теб ще отворя.
Звездите светят ярко нощем,
но ти блестиш денем и нощем.
За да не умра,
щепни ми, че ме обичаш.
Стигнем ли до раздяла,
ще си остана същия.
Няма да умра и да
отида в черната земя.
В небесата ще полетя,
към нов и по-добър свят,
но преди това на колене
ще падна и ще ти предложа,
с мен да полетиш към вечността.
© Stoycho Kolev Все права защищены