Няма да умра

от тежестта в сърцето.

Дори да не ме обичаш,

пак не бих си посегнал.

Ще продължа да заспивам

с мисли за теб.

Ще си представям

нас двамата сгушени на дивана.

Розата червена от мен

приеми и ме прегърни.

Когато си отида,

черна роза на гроба ми сложи.

Но няма да стане,

защото няма да си отида,

а вратите на рая,

за теб ще отворя.

Звездите светят ярко нощем,

но ти блестиш денем и нощем.

За да не умра,

щепни ми, че ме обичаш.

Стигнем ли до раздяла,

ще си остана същия.

Няма да умра и да

отида в черната земя.

В небесата ще полетя,

към нов и по-добър свят,

но преди това на колене

ще падна и ще ти предложа,

с мен да полетиш към вечността.