Няма какво да си кажем
си кажем...
Прозрачни са всички думи, нали?
Звънят в ръцете ни чашите, поредно
"Наздраве"
с надежда, че всичко ще бъде както
преди.
Но отдавна отмило е времето
следите
първите стъпки към тази безумна
любов.
И всички трепети в сърцето, неволно
попити,
се давят във въртежа на ежедневния
поток.
Последен звън на чаши, последна цигара.
Последно изречено по навик "Наздраве".
Тази приказка скучна е, отдавна е стара,
понеже вече няма какво да си кажем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены