13 окт. 2006 г., 15:25

Няма какво да си кажем

1.5K 0 4
А може би вече няма какво да 
                       си кажем...
Прозрачни са всички думи, нали?
Звънят в ръцете ни чашите, поредно
                       "Наздраве"
с надежда, че всичко ще бъде както
                        преди.

Но отдавна отмило е времето
                        следите
първите стъпки към тази безумна
                        любов.
И всички трепети в сърцето, неволно
                        попити,
се давят във въртежа на ежедневния
                        поток.

Последен звън на чаши, последна цигара.
Последно изречено по навик "Наздраве".
Тази приказка скучна е, отдавна е стара,
понеже вече няма какво да си кажем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Навици, свикване,
    еднообразие,привикване,
    монотонност и прозаичност.
    А живота е толкова шарен,
    защо ли ставаме далтонисти?

    Поздрав за силния стих.
  • В повечето случаи всичко е само навик..
    За жалост,разбира се...
    Благодаря приятели!
  • За голямо съжаление всичко това е вярно. И тръпката,която си изпитал ,като си срещнал любовта остава в далечното минало.Колко жалко е това!Ееех,...колко жалко!
  • Защо ли винаги така е?
    Дали не сме сгрешили някъде?
    Защо допускаме ежедневието да убива всичко свято в нас?

    Поздрави за хубавия стих, Сияна!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...