13.10.2006 г., 15:25 ч.

Няма какво да си кажем 

  Поезия
1333 0 4
А може би вече няма какво да 
                       си кажем...
Прозрачни са всички думи, нали?
Звънят в ръцете ни чашите, поредно
                       "Наздраве"
с надежда, че всичко ще бъде както
                        преди.

Но отдавна отмило е времето
                        следите
първите стъпки към тази безумна
                        любов.
И всички трепети в сърцето, неволно
                        попити,
се давят във въртежа на ежедневния
                        поток.

Последен звън на чаши, последна цигара.
Последно изречено по навик "Наздраве".
Тази приказка скучна е, отдавна е стара,
понеже вече няма какво да си кажем.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Навици, свикване,
    еднообразие,привикване,
    монотонност и прозаичност.
    А живота е толкова шарен,
    защо ли ставаме далтонисти?

    Поздрав за силния стих.
  • В повечето случаи всичко е само навик..
    За жалост,разбира се...
    Благодаря приятели!
  • За голямо съжаление всичко това е вярно. И тръпката,която си изпитал ,като си срещнал любовта остава в далечното минало.Колко жалко е това!Ееех,...колко жалко!
  • Защо ли винаги така е?
    Дали не сме сгрешили някъде?
    Защо допускаме ежедневието да убива всичко свято в нас?

    Поздрави за хубавия стих, Сияна!!!
Предложения
: ??:??