13.10.2006 г., 15:25

Няма какво да си кажем

1.5K 0 4
А може би вече няма какво да 
                       си кажем...
Прозрачни са всички думи, нали?
Звънят в ръцете ни чашите, поредно
                       "Наздраве"
с надежда, че всичко ще бъде както
                        преди.

Но отдавна отмило е времето
                        следите
първите стъпки към тази безумна
                        любов.
И всички трепети в сърцето, неволно
                        попити,
се давят във въртежа на ежедневния
                        поток.

Последен звън на чаши, последна цигара.
Последно изречено по навик "Наздраве".
Тази приказка скучна е, отдавна е стара,
понеже вече няма какво да си кажем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Навици, свикване,
    еднообразие,привикване,
    монотонност и прозаичност.
    А живота е толкова шарен,
    защо ли ставаме далтонисти?

    Поздрав за силния стих.
  • В повечето случаи всичко е само навик..
    За жалост,разбира се...
    Благодаря приятели!
  • За голямо съжаление всичко това е вярно. И тръпката,която си изпитал ,като си срещнал любовта остава в далечното минало.Колко жалко е това!Ееех,...колко жалко!
  • Защо ли винаги така е?
    Дали не сме сгрешили някъде?
    Защо допускаме ежедневието да убива всичко свято в нас?

    Поздрави за хубавия стих, Сияна!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...