vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
21 янв. 2007 г., 00:53

НЯМА КЪДЕ ДА СЕ СКРИЕШ...СКИТНИКО 

  Поэзия
862 0 19

Черен дъжд вали.

Хлопат  гневни капки

по желязната

врата на душата ти.

И мълнии като огнени

пръсти раздират ледената

пазва на ноща.

Студено ти е.  Няма

къде да се скриеш,

скитнико.

Тежки дири остави

в подранилия блясък

на утрото …И няма

къде да отидеш,

да се скриеш.

А така ти се иска

да се върнеш, да си пак

тук.

Да не пропуснеш мига,

отново да видиш,

как се събужда

небесно- синия поглед…

От небето е тази синева

на очите ми. Не разбра ли?

Те са толкова сини

и чисти…

Че щом ги погледнеш

отново,

ще изпаднеш в лудост.

Остър е погледът ми.

Справедлив. Ястребов.

Душата ти ще политне

пак в бездната...

Ще забие лудо кръвта и

ще търсиш отново

и отново

спасение.

Не бях Семирамида,

но много любови плених…
И убих...

Някога.

И им се радвах. А после

намразвах

отровата  по жадните

устни…и плюех

полепналата чернилка.

Малкото останали

като теб, още

копнеят за гладните ми

пръсти,

които докосваха

и се забиваха в плътта

им.

Още се будят от раните.

И ме търсят.

Иска ли ти се, гледайки ме

право в очите,

да  попиташ

…Защо ли?

© Веска Алексиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??