Няма раздяла за нас, неразделни сме...
Няма раздяла за нас, неразделни сме...
Днес отново те виждам пред и в себе си,
като всеки ден, като всяка нощ, като всеки път...
Разхождаш се в ума ми, в сърцето ми,
във всяко едно кътче и оглеждам се в тебе...
И виждам светлината, чувам музиката,
чувствам, че само ти ми липсваше,
за да съм щастлива и истински жива...,
да ме изпълваш с любов неутолимо...
И виждам как показваш ми щастието,
присъствието, някой да обича душата ти...
и ти да да обичаш неговата, просто така...
Знаеш ли изпаднах в амнезия, деменция,
но дори и тогава не те забравих и никога
няма да те забравя, няма да забравя мига,
в който осъзнах, че си моята любов...всеки миг,
в който ме гледаш и се усмихваш като ангел...
Връщам се любими, следвайки вика ти в шепот...
Връщам се още по - влюбена в теб и чувстваща се
още по - обичана, знаеш ли любими ти не си загуби
времето да ме обичаш, но аз си загубих времето,
загубих сърцето си в това, в опит да не те обичам,
да те забравя, но ти дори тогава не ми го позволи...
И осъзнах, може да сме изгубили много мигове така,
но ти няма да ме изгубиш и аз няма да те изгубя...
Винаги ще се намираме, отново и отново
за да се обичаме, защото за любовта няма време...,
няма грешки, няма забрава, няма раздяла, има само
любов и повече не искам да загубим нито миг...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
Винаги ме усмихваш, от теб извира светлина..., благодаря...
