Nov 19, 2016, 1:05 AM  

Няма раздяла за нас, неразделни сме...

  Poetry » Love
520 1 5

 

Няма раздяла за нас, неразделни сме...


Днес отново те виждам пред и в себе си,

като всеки ден, като всяка нощ, като всеки път...

Разхождаш се в ума ми, в сърцето ми,

във всяко едно кътче и оглеждам се в тебе...

 

И виждам светлината, чувам музиката,

чувствам, че само ти ми липсваше,

за да съм щастлива и истински жива...,

да ме изпълваш с любов неутолимо...

 

И виждам как показваш ми щастието,

присъствието, някой да обича душата ти...

и ти да да обичаш неговата, просто така...

Знаеш ли изпаднах в амнезия, деменция,

 

но дори и тогава не те забравих и никога

няма да те забравя, няма да забравя мига,

в който осъзнах, че си моята любов...всеки миг,

в който ме гледаш и се усмихваш като ангел...

 

Връщам се любими, следвайки вика ти в шепот...

Връщам се още по - влюбена в теб и чувстваща се

още по - обичана, знаеш ли любими ти не си загуби 

времето да ме обичаш, но аз си загубих времето,

 

загубих сърцето си в това, в опит да не те обичам,

да те забравя, но ти дори тогава не ми го позволи...

И осъзнах, може да сме изгубили много мигове така,

но ти няма да ме изгубиш и аз няма да те изгубя...

 

Винаги ще се намираме, отново и отново

за да се обичаме, защото за любовта няма време...,

няма грешки, няма забрава, няма раздяла, има само

любов и повече не искам да загубим нито миг...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги ме усмихваш, от теб извира светлина..., благодаря...
  • Как винаги всичко е толкова оптимистично? Браво!
  • Тита, Гавраил - благодаря ви безкрайно!
  • Безкрайността е едно от измеренията на Любовта.
  • " но дори и тогава не те забравих/
    връщам се още по влюбена в теб/
    ти не си загуби времето да ме обичаш,
    но аз си загубих/ сърцето в опит да не те обичам/
    И осъзнах, може да сме изгубили много мигове така,
    но ти няма да ме изгубиш и аз няма да те изгубя..."

    От любовта не може да се избяга, тя винаги ни настига, или ние нея. Тя не се губи и след няколко живота и след цяла вечност.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...