30 сент. 2006 г., 01:53

Няма те

729 0 1

Липсваш ми.
И душата ми е празна.
Нищо няма смисъл без теб.
Дърветата, птиците, хората...
всичко е празно...
щом не си до мен.
В главата ми се блъскат мисли.
Пиша... спирам...
излизам от реалността.
Вляза ли пак -
имам чувството че ще умра.
Сърцето ми го няма.
Дупка зее там сега.
Няма те до мен -
за да ме стоплиш.
Кошмари ме стряскат през нощта.
Но как?
Как да залича тази болка в мен?
Не ми стига само да се наплача...
а теб те няма... за да ме успокоиш...
и аз, вкочанена до смърт, пиша този ред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...