Липсваш ми.
И душата ми е празна.
Нищо няма смисъл без теб.
Дърветата, птиците, хората...
всичко е празно...
щом не си до мен.
В главата ми се блъскат мисли.
Пиша... спирам...
излизам от реалността.
Вляза ли пак -
имам чувството че ще умра.
Сърцето ми го няма.
Дупка зее там сега.
Няма те до мен -
за да ме стоплиш.
Кошмари ме стряскат през нощта.
Но как?
Как да залича тази болка в мен?
Не ми стига само да се наплача...
а теб те няма... за да ме успокоиш...
и аз, вкочанена до смърт, пиша този ред.