8 июл. 2014 г., 13:12

Няма Я

931 0 1

Самичък бях и ще остана.
Няма Я,
за ръката да я хвана.
Сам съмичък ще се рея.
Няма Я,
за която аз копнея.
Времето минава,
не намирам.
В нечий поглед да се спирам.
Сам на пейката седя.
Няма Я,
за да ù споделя.
Радости, тревоги и копнежи,
да ме помилва с пръстите си нежни.
Сам си лягам и се будя.
Няма Я,
таз, която любя.
Колкото и трудно,
живота продължава,
макар и мудно.
Самичък бях и ще остана.
За да не оставям в други рана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ешшшшш па тоя, па иди я намери като Я няма :Р

    Иначе, браво за стиха

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...