Самичък бях и ще остана.
Няма Я,
за ръката да я хвана.
Сам съмичък ще се рея.
Няма Я,
за която аз копнея.
Времето минава,
не намирам.
В нечий поглед да се спирам.
Сам на пейката седя.
Няма Я,
за да ù споделя.
Радости, тревоги и копнежи,
да ме помилва с пръстите си нежни.
Сам си лягам и се будя.
Няма Я,
таз, която любя.
Колкото и трудно,
живота продължава,
макар и мудно.
Самичък бях и ще остана.
За да не оставям в други рана.
© Стефан Христов Все права защищены
Иначе, браво за стиха