henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
28 июн. 2009 г., 12:03

Нямам 

  Поэзия » Другая
1321 0 7

                                                      „А как мечтаех с тебе да достигна..."

 

                                                                                               Д. Дебелянов

 

 

Слаб съм.

Много слаб, страшно слаб!

Нямам никого.

(Никого.)

 

Нямам

страшно слаб, нито слаб

Приятел.

 

(Нямам.)

 

Снимки

във вода

светла

се раждат.

 

Трябва

да съм това,

в Земята,

която...

 

вижда(м),

че нямаш ме,

имаш някой

удавник

 

във море,  под небе

с шляпащи гларуси.

(нямам!)

 

Знам, че

блести това:

„Хенри умира!”

 

Вярвай, поне че аз

вярвай,  

 

(че продължавам!)

 

Слънца

(те не спят сега),

повтарят:

ИСКАМ!

 

Във  Триста(н) и Изолда

с любов

се зачитам.

 

Сам.

съм.

Много сам, страшно сам!

Нямам никого.

(Никого!)

 

Нямам

страшно сам, никак сам

Приятел.

 

(Нямам...)

 

 

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • имаш...
  • имаш
  • Точно сега, в този момент, съм почти всяка една от думите ти тук, затова слушам едно самотно пиано, което съм записала в пияна огорчена нощ на "нямане" и си мисля... Може би не е възможно да имаш Някого, а само Нещо. Затова, когато хората са далечни, макар и до теб, остава опората на онова нещо, което носиш в себе си и определено притежаваш - талант, любов, изкуство, мечта, дори самотност. (Просто мисъл, която ми хрумна, извинявам се, ако не е на място )
  • Имаш ги!
    Огледай се!!!
    Хенри*
  • !!!
  • Оливър... какво има бе,чедо!
    Стряскаш!
  • Ясене!*
Предложения
: ??:??