30 нояб. 2019 г., 22:36

Нямам думи

612 1 1

НЯМАМ ДУМИ 

 

Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре!

 

Провокираш онези усещания,
за които никой не смее да говори.
Самотата ти е спътница
избор осъзнат...
А аз вампирясала от будни нощи,
позволих си да навляза там,
във най-скритото ти,
от което не искаш да се отречеш.

 

Ние чувстваме,
а другите виждат,
докосват и чуват...
Поне така си мислят,
защото са избрали тленното,
пред необяснимото и нелогичното.

 

И все пак си позволих,
само понякога 
да нарушавам самотата ти...

Сред много шум и сред тълпата,
някъде отвътре има свят,
във който нямам думи...
Тишината по многословна е от тях...

 

И все пак посмях...
Такава съм си!

 

©Екатерина Глухова
29 Ноември 2019г.

Посветено... 🖤

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...