Не бих посмяла
да напиша нищо за теб,
защото думите
ще бъдат неприемливи,
за да опиша скритото вътре!
Провокираш онези усещания,
за които никой не смее да говори.
Самотата ти е спътница –
избор осъзнат...
А аз вампирясала от будни нощи,
позволих си да навляза там,
във най-скритото ти,
от което не искаш да се отречеш.
Ние чувстваме,
а другите виждат,
докосват и чуват...
Поне така си мислят,
защото са избрали тленното,
пред необяснимото и нелогичното.
И все пак си позволих,
само понякога
да нарушавам самотата ти...
Сред много шум и сред тълпата,
някъде отвътре има свят,
във който нямам думи...
Тишината по многословна е от тях...
И все пак посмях...
Такава съм си!
©Екатерина Глухова
29 Ноември 2019г.
Посветено... 🖤
© Екатерина Глухова Все права защищены